Ключови думи: встъпване в дълг, цесия, длъжник, съобщаване, адвокат, търговско право, Пловдив
Адвокат Маргарита Балабанова –
докторант по търговско право в ИДП при БАН
0883328927
С определение № 64/31.01.2020г. по т.д. № 489/2019г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос:
Валиден ли е договор за встъпване в дълг, сключен между кредитор, придобил вземането въз основа на цесия, която не е била съобщена на длъжника по прехвърленото вземане от цедента, и трето лице?
Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. При встъпването в дълг, без да се променя самото облигационно отношение, т.е. при запазване на правния характер на съществуващия дълг и неговите модалитети; на възраженията по съществуващото задължение и при запазване на неговите обезпечения и без кредиторът да загубва своя стар длъжник, към него се присъединява още един длъжник. След като встъпването в дълг се прави с цел изпълнение на задълженията по едно съществуващо облигационно правоотношение, то това предпоставя действителност на последното. Ако липсва действително старо задължение, договорът за встъпване в дълг би се явил с невъзможен предмет.
Както правната теория, така и съдебната практика – Решение № 378/30.12.2014г. по гр.д. № 3020/2014г. на ВКС, IV г.о., приемат, че задължението може да бъде и бъдещо, като предметът му ако и да не е определен, то поне трябва да е определяем, като точното му съдържание се установява чрез тълкуване и трябва да ползволява безспорното определяне на вида, размера и другите условия на това бъдещо задължение, така че да бъде годен предмет на сделка. Встъпването в дълг, когато е резултат от договор между кредитора и новия длъжник, разкрива характеристики, подобни на поръчителството, а за последното изрично законът – чл.138, ал.2, изр.2 ЗЗД, позволява да се поръчителства за бъдещи задължения. Следователно не може да се поставя ограничение пред сключването на договор за встъпването в дълг по отношение на бъдещи задължения. Безспорно в последния случай договорът за встъпване в дълг ще е във висящо състояние и действието му ще настъпи не от момента на сключването му, а след като главната сделка породи правни последици, т.е. от момента на възникване на бъдещото задължение.
При цесията на едно вземане настъпва смяна на кредитора по отношение на вземането, като изрично законът предвижда необходимост от съобщаване от цедента на длъжника за прехвърляне на вземането, за да има действие цесията по отношение на длъжника и третите лица, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД. По отношение на страните по договора за цесия действието се поражда от момента на сключването му.
Ако цесионерът сключи договор за встъпване в дълг с трето лице, преди цедентът да е съобщил на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, цесията е действителна, породила е действие между страните по него /цедент и цесионер/, но само след съобщаването на цесията от цедента на длъжника тя ще има действие за длъжника и за третите лица. В кръга на последните следва да се включат не само правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера, но и встъпилите в дълг лица. От съществено значение в разрешаване на конкуренцията между множество правоприемници и кредитори на страните по цесията, респ. за пораждане на правните последици за новите длъжници в хипотезите на встъпване/заместване в дълг, поръчителство и пр. ще е релевантният съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД момент – съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Следователно от този момент титуляр на вземането по отношение на третите лица е цесионерът, респ. от този момент договорът за встъпване в дълг поражда своето действие и кредиторът-цесионер получава наред със стария длъжник, нов солидарно отговорен длъжник.
В обобщение съставът на ВКС с Решение № 50 от 26.06.2020 г. по т. д. № 489/2019 г. на I т. о. (www.vks.bg) дава следния отговор на поставения правен въпрос:
Договорът за встъпване в дълг, сключен между цесионер и трето лице, преди цедентът да е съобщил на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане (цесия), е действителен, като правните му последици ще се породят от момента на съобщаване на цесията от цедента на длъжника.