Ключови думи: разваляне на двустранен договор, действие на развалянето, адвокат, гражданско право
адвокат д-р Маргарита Балабанова
+359 88 3328927
Съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение.
С Определение по гр. д. № 1125/2020 г. на ВКС, III г. о. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали развалянето на двустранен договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се извършва с еднократно действие, макар насрещната да е за продължително изпълнение.
По формулирания въпрос ВКС с Решение 146 от 12.11.2020 г. споделя трайната практика, че разваляне на двустранен договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се реализира с еднократно действие, макар другата да е за продължително изпълнение (в същия смисъл решение № 239/14г. на ІV ГО).
В издаденото на основание чл.212 ГПК (отм.) Тълкувателно решение № 122/ 01.12.1986 г. на ОСГК на ВСРБ е прието, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или за периодично изпълнение и поради това развалянето има обратно действие и дава основание за реституция.
Според Решение № 239 от 2014г. по гр.д.№ 1019/ 2014 г. на ВКС, IV г. о. изключването на принципа за разваляне на договора с обратна сила по чл.88 ал.1 изр.1 ЗЗД има своето основание в това, че разменените в миналото престации и на двете страни са за периодично или продължително изпълнение и поради еквивалентността им не е необходимо да се преуреждат отношенията между страните след прекратяването на облигационната връзка. Такава еквивалентност при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане няма, защото само престацията на приобретателя е за продължително изпълнение, а тази на прехвърлителя е с еднократен характер. При такъв договор развалянето е винаги с обратно действие и поражда задължение за реституция на даденото по него, като страната със задължение за продължително изпълнение има вземане за изравняване на неоснователното обогатяване, възникнало от невъзможността престираното от нея да й бъде върнато.