Ключови думи: отмяна на решение на общото събрание, търговско дружество, АД, ООД, адвокат, търговско право, Пловдив, София
Адвокат Маргарита Балабанова
Доктор по Търговско право
+359 88 33 289 27
Съгласно Чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.
Според задължителната практика на ВКС при спазване на преклузивния срок всеки член на дружеството може да предяви иск за отмяна на решение на общото събрание по чл. 74 ТЗ срещу едно или всички решения на общото събрание, като изрично посочи обстоятелствата, на които основава искането за отмяна. Искането за отмяна би могло да се основава на процесуална незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване или вземане на решението, и/или материална незаконосъобразност – противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ.
Правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ принадлежи на всеки съдружник, а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника[1].
- Легитимирани страни да предявят иск за отмяна на решение на общото събрание
В производството по чл.74, ал.1 ТЗ на служебно проверка като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца в дружеството, чието решение на общото събрание се оспорва.
Активно легитимирано по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ е лице, имащо качеството на съдружник, респективно акционер в дружеството ответник, и то към момента на вземане на съответното решение.
В хипотезата на чл. 132 ТЗ (при съпритежание на дружествен дял в ООД) всеки от съдружниците – съпритежатели на дружествен дял разполага със самостоятелно право на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ и е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, отделно и независимо от останалите съпритежатели на дела, за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, когато тези решения противоречат на повелителни разпоредби на закона и/или на дружествения договор и засягат неговото право на членство или отделни негови членствени права. За предявяването на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ в хипотезата на чл. 132 ТЗ не се изисква съвместна процесуална легитимация на всички съдружници – съпритежатели на дружествен дял[2].
Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
- Срок за предявяване на иска
Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Този срок е преклузивен.
В рамките на висящо производство по чл.74 ТЗ не могат да бъдат разглеждани основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ[3].
- Връчване на поканата на общото събрание
Уведомяването на съдружник за общо събрание може да се извърши по всякакъв подходящ начин. Законът (чл. 139, ал. 1 ТЗ) не предвижда способ за връчване и то може да стане по всякакъв подходящ начин – лично, по пощата, чрез нотариална покана, имейл и други. Използването на телефакс не е в нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ, като Регламент (ЕО) № 1348/2000 за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, предвижда, че изпращането на документи „може да се извършва по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно”[4].
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците в ООД и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа при отчитане на спецификите на съдебното производство[5].
Съгласно установената практика на ВКС уредените в чл. 37 ГПК и сл. процесуални правила за връчване на съдебни книжа, вкл. чл. 47 ГПК, са приложими и към реда за връчване на поканата по чл. 139 ТЗ[6].
Уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на ООД при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия. Смисълът на залепване на уведомлението е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Така Решение № 217 от 12.05.2015 г. по т. д. № 62 / 2014 г. на ВКС, I т. о. решение по чл.290 от ГПК, както и в определение №517 от 05.07.2011г. по ч.т.д.№187/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и Решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., касационното обжалване по което е допуснато по въпросите, отнасящи се до начина на уведомяване на съдружник за свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност с нотариална покана и длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея съгласно чл.47 от ГПК, когато не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Прието е, че разпоредбата на чл.47 от ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани.
[1] Вж. Определение № 145 от 06.03.2018 г. по т. д. № 1615/2017 г. на ВКС, II т. о.
[2] Така Решение № 127 от 10.02.2015 г. по търг. д. № 3197/2013 г. на ВКС, II т. о.
[3] Така Решение № 7 от 05.06.2019 г. по т. д. № 2378/2017 г. на ВКС, II т. о.
[4] Така Решение № 182 от 28.12.2015 г. по т. д. № 2383/2014 г. на ВКС, II т. о.
[5] Така Решение № 7 от 21.02.2014 г. по търг. д. № 822/2012 г. на ВКС, I т. о.
[6] Така Решение № 85 от 12.07.2019 г. по т. д. № 1966/2018 г. на ВКС, II т. о.