Ключови думи: трудова злополука, обезщетение, работодател, работник, трайно намалена работоспособност, смърт, трудово право, адвокат
Адвокат Маргарита Балабанова –
доктор по Търговско право
- Определение за трудова злополука
Съгласно легалното определение, дадено в КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
- основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
- мястото за получаване на възнаграждение.
Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
За да се квалифицира като трудова злополука трайно намалена работоспособност трябва да 50 и над 50 на сто процента.
- Отговорност на работодателя
За вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя е обективната безвиновна отговорност за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника[1].
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност[2].
- Процедура по установяване на трудова злополука
Осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа – предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
Ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали предвидената в чл. 57 и сл. от КСО процедура по квалифициране на злополуката като трудова е предпоставка за реализиране на отговорността на работодателя по съдебен ред.
Една част от съдебната практика приема, че предвидената в чл. 57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова,детайлизирана в Наредба за установяване, разследване,регистриране и отчитане на трудовите злополуки,обусловя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ. Липсата на разпореждане по смисъла на чл. 60 ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Така Решение № 36 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3334 / 2019 г. на Върховен касационен съд, IV г. о.
С Решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. на ВКС и Решение № 1336 от 24.XI.1992 г. по гр. д. № 1134 / 92 г., IV г. о., се приема обратното, че наличието на трудова злополука или професионално заболяване във връзка с ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ, може да се установи в самия съдебен процес във връзка с отговорността на предприятието от съда, разглеждащ спора. Съставянето на акт за трудова злополука не е предвиден в Кодекса на труда, елемент от състава на чл. 200 от същия, визиращ обективната отговорност на предприятието за вредите, понесени от неговия работник при претърпяна трудова злополука или професионално заболяване и не е въздигнато в законово условие, без което не може да се ангажира имуществената отговорност на работодателя да обезщети пострадалия.
[1] Така Решение № 189 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 1446/2019 г. на Върховен касационен съд, IV г. о.
[2] Така Решение № 178 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4579 / 2017 г. на Върховен касационен съд, III г. о.
За повече информация – адвокат Маргарита Балабанова