Автор: адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА,
докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП на БАН
Статията е публикувана в
сп. Търговско и облигационно право, бр. 6/2016г.
Ключови думи: адвокат, търговски дружества, ликвидация, допълнителна ликвидация, заличаване, иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство
-
- Проблем
Търговското дружество престава да същестува като правен субект от момента на заличаването му в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Възможно е в един по-късен момент да бъде открито имущетсво, което е принадлежало на дружеството и не е било разпределено по време на ликвидацията. Поставя се въпросът какъв е пътят на защита на заинтересованите лица – дали да направят искане по чл. 273 ал. 2 Търговския закон (ТЗ) за започване на процедура по така наречената допълнителна ликвидация, или да предявят иск с правно основание чл. 29 ал. 1 Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
-
- Разграничение
Чл. 273 ал. 2 ТЗ предвижда възможността, ако се установи, че са необходими по-нататъшни действия за извършване на ликвидация, след като дружеството вече е заличено от ТРРЮЛНЦ, то по искане на заинтересованите, длъжностното лице към Агенцията по вписванията да назначи досегашния или други ликвидатори.
Цитираната разпоредба е допустима при следните предпоставки: молителят да има качеството на заинтересовано съществуващо лице, да не са уредени всички задължения на дружеството и да бъде открито имущество, което не е разпределено или не е било известно на кредиторите или респективно при освобождаване на суми, заделени за спорни, условни вземания по реда на чл. 272 ал. 3 ТЗ.
Искането по чл. 273 ал. 2 ТЗ се отправя до длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията при наличие на открито неразпределено имущество на заличеното търговско дружество и наличие на неудоволетворени вземания. При уважаването на искането дружеството не възстановява правосубектността си, а се назначават досегашните или други ликвидатори единствено с цел да доосъществят действията по ликвидацията: да осребрят новооткритото имущество, да удоволетворят кредиторите и ако след това остане имущество да го разпределят между бившите съдружници, респективно акционери на заличеното дружетсво.
3. Иск иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство
Чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
Изискуемите доказателства за вписване на заличаване на търговец в търговския регистър са следните: наличие на вписана ликвидация, покана до известните кредитори лично, а до всички кредитори чрез обявяване в търговския регистър – чл. 267 ТЗ, начален отчет и баланс – чл. 270 ТЗ, разпределение на имуществото между съдружниците, респ. акционерите – чл.271 ТЗ, доказване изпълнение на защитата на кредиторите – чл. 272 ТЗ и съставяне на окончателен баланс, в който всички задължения са изпълнени, респективно са предоставени обезпечения на кредиторите – чл. 272 ал. 2 и 3 от ТЗ[1]. Ако дружеството бъде заличено, въпреки че някоя от тези предпоставки не е налице, то престава да съществува като правен субект.
За неудоволетворените кредитори в такава хипотеза възниква като средство за защита на техните интереси иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и
допускане на вписване от длъжностно лице, което не отговаря на изискванията
за валидност. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на
нелегитимирано в регистърното производство лице. Понятието „несъществуващо обстоятелство„, чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е въвел само по отношение на подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно[2].
Искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се предявява пред Окръжния съд по седалището на търговеца. Той е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. По смисъла на този текст, „вписване“ е не само техническата дейност по отразяване на охранителното решение в ТРРЮЛНЦ, а и регистърната дейност на Агенцията по вписванията по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра.
Щом като някоя от предпоставките за заличаване на търговското дружество не е възникнала валидно, то налице е вписване на несъществуващо обстоятелство. Последица от уважаването на този иск е заличаване на вписаното обстоятелство като заличаването няма обратно действие, а такова за в бъдеще[3]. От датата на заличаване по чл. 14 ЗТРРЛНЦ юридическата правосубектност на дружеството се възстановява.
Според част от съдебната практика и доктрина само след успешно проведен исков процес по чл. 29 ЗТРРРЮЛНЦ за установяване незаконосъобразност на решението, с което е вписано заличаване на дружеството, както и след заличаване на това вписване, биха могли да продължат действията по ликвидацията на дружеството. Т.е. уважаването на иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставка за упражняване на искането по чл. 273 ал. 2 ТЗ[4].Това разбиране не може да бъде споделено.
Назначаването на ликвидатор ad hoc след заличаването на търговското дружество е допустимо при споменатите по-горе предпоставки. То не е обусловено от провеждане на исков процес за установяване незаконосъобразност на решението за вписване, а е свързано единствено с установяването на обстоятелства, които да обосноват преценката за необходимост от извършване на допълнителни действия по ликвидацията. Двете норми – чл. 273 ал. 2 ТЗ и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са самостоятелни и отделни възможности, предоставени за защита на заинтересованите лица. Те имат различни фактически състави и различни правни последици.
За разлика от хипотезата на чл. 273 ал. 2 ТЗ, където е допустимо единствено назначаване на ликвидаор, който да извърши действия, обслужващи ликвидационното производство, а не и възстановяване на правосубектността на дружеството, то такъв резултат може да се постигне чрез предявяване на иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на порок на самото заличаване. В този случай искът се предявява срещу заличеното дружество, което възстановява правосубектността си, но само за целите на процеса[5].
В едно същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде надлежна страна и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. В случая обаче не се касае за същински исков процес, а по-скоро за „процес относно процеса“, доколкото искането към съда е за установяване порок на самото заличаване. Т.е. да се установи дали заличаването е извършено валидно и произвело ли е действие.
Заличаването на вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство по правната си характеристика съставлява подвид на вписването. Заличеното дружество би следвало да бъде конституирано като страна само за нуждите на този процес, т.е. с ограничена правосубектност. Ако в резултат на процеса бъде установен порок при заличаването му – ще бъде възстановено правното му положение преди заличаването. Ако такъв порок не бъде установен, заличаването ще е произвело правно действие от момента на отразяването му в регистъра[6].
4. Извод
От изложеното следва, че приложението на чл. 273 ал. 2 ТЗ не е обусловено от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Това са две отделни възможности за защита, които имат различни основания, различно действие и водят до различни правни последици, при тяхното уважаване. Искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ има по-широко приложение, докато новелата на чл. 273 ал. 2 ТЗ касае само тясната хипотеза на дружество, което е заличено след проведена ликвидация, но в този случай, законът не предвижда възстановяване правосубектността на дружеството, а единствено – назначаване на ликвидатор, който да извърши само действия, обслужващи ликвидационното производство. Текстът на закона има предвид извършване на конкретни действия за ликвидацията, които имат остатъчен и довършителен характер.
След като обаче търговското дружество не възстановява правосубектността си при хипотезата на чл. 273 ал. 2 ТЗ се поставя въпросът от името на кого се разпорежда ликвидаторът с новооткритото имущество. Той не е и не може да бъде представител на дружество, което не съществува като правен субект. Въпреки това, извършените от него разпоредителни действия с пропуснато при ликвидацията имущество, ще водят до правоприемство в полза на приобретателя. Последният ще придобива прехвърляното му вещно право, когато това право е съществувало в имуществото на търговското дружество преди заличаването.
Въпреки че страна по сделката е ликвидаторът, правоприемство ще настъпва между търговското дружество и приобретателя. За да се обоснове подобно правоприемство, е необходимо използването на фикция. При настоящата редакция на закона фингирано правоприемство трудно може да се обоснове с разпоредбата на чл. 273 ал. 2 ТЗ. Фикциите се установяват само по нормативен път. Затова de lege ferenda е необходимо включването на изричен текст, който да посочва, че допълнителните действия за ликвидация по чл. 273 ал. 2 ТЗ се извършват от името на ликвидатора, но с правен ефект за имуществото, което е принадлежало на ликвидираното дружество[7].
В този случай ликвидаторът се разпорежда с едно ничие имущество, но волята ще е свързана от закона с настъпването на уговорения между страните вещнопрехвърлителен ефект. В случая след заличаването на дружеството в ликвидация от ТРРЮЛНЦ то престава да съществува като правен субект. При по-нататъшните действия по ликвидацията неговото съществуване следва да се фингира от изрична правна норма, за да може новооткритото имущество, което е принадлежало на дружеството преди заличаването, да премине към неудоволетворените кредитори респективно към бившите съдружници или акционери.
[1] Решение № 764/19.04.2013г. по търг. дело № 249/2013г. на Софийски градски съд
[2] Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 6.12.2002г. по тълк. дело №1/2002г.
[3] Пак там
[4] Решение от 17.07.2003г. по ф.д. №1138/1989г. на Софийски градски съд
[5] Решение № 176 от 27.01.2012г. по търг. дело № 3139/2011 г. на Софийски градски съд
[6] Решение № 124 от 26.11.2009г. на ВКС ТК, I т.о. по търг. дело № 152/2009г.
[7] Ставру, Ст. – Разпределяне и придобиване на вещни права след ликвидацията, сп. Търговско и конкуретно право, кн. 3, 2011, стр. 5-15